Така я и заварих- както я бях оставил.
С двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
А вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко.
Татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!
Но що случи се..
Пари- всичките отидоха,
Легна мама на леглото черно, поболя се..
Синко, рече тя- аз не мога вече- широк е света;
Върви, щастието ти навред търси..
Мен не търси, аз веч изминах своя път!
Със сълзи на очи, аз заминах, из тежката чужбина
Да гоня щастие и пара
Много път минах, много и видях
Накрая, уморих се веч!
Връщам се рекох тогаз и завчас,
Изчезнах, пътят към дома сладък,
Изнмерих!
Ето ме- приятелю, стоя тук пред теб,
С поглед блед, очи уморени, остани,
И мен послушай-
Чудна е тя, чужбина,
Но сърцето винаги тегли
Където е огнище, мило, родно
Но ти, ходи, търси,
Чудеса ти изнамери,
Ала помни, у дома се накрая ти върни!