Така я и заварих-  както я бях оставил.

            С двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;

Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех

            А вятърът нежно галеше нозете  и ръцете ми.

А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко.

            Татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!

Но що случи се..

            Пари- всичките отидоха,

Легна мама на леглото черно, поболя се..

Синко, рече тя- аз не мога вече- широк е света;

Върви, щастието ти навред търси..

            Мен не търси, аз веч изминах своя път!

Със сълзи на очи, аз заминах, из тежката чужбина

            Да гоня щастие и пара

Много път минах, много и видях

            Накрая, уморих се веч!

Връщам се рекох тогаз и завчас,

            Изчезнах, пътят към дома сладък,

Изнмерих!

            Ето ме- приятелю, стоя тук пред теб,

С поглед блед, очи уморени, остани,

И мен послушай-

Чудна е тя, чужбина,

            Но сърцето винаги тегли

Където е огнище, мило, родно

            Но ти, ходи, търси,

Чудеса ти изнамери,

            Ала помни, у дома се накрая ти върни!